С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал Варна отбеляза Деня на народните будители. Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. Събитието се състоя на паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. Организатор на празника е Община Варна, а съорганизатори са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
На общоградското честване присъстваха заместник-кметовете на Община Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общински съвет Христо Димитров, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, началникът на ВВМУ „Никола й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, представители на ръководството на ОД на МВР, районни кметове, Районното мюфтийство, политически партии, почетни консули, неправителствени организации и граждани.
По време на празничната церемония варненци си припомниха думите на странстващия монах Паисий от Света гора: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…“.
Роден преди три века със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, само с една тояга в ръка и една торба през рамото Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието „…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род“.
България бавно осъзнава значението на Хилендарския летописец. По времето на Възраждането името му не е познато дори в българските училища. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий, едва след като навършва двадесет години от едно българско списание, издавано в Браила. Първото публикуване на „История славянобългарска“ е 82 години след написването ѝ, като името на автора не се споменава. Дори Българската православна църква не бърза да канонизира Паисий като светец – прави го с писмен акт на Светия синод през 1962 г.
Днес хилендарският монах и неговото основополагащо дело се считат за начало на българското Възраждане. В днешния ден България отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности и превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.
По време на церемонията бе припомнено, че Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище, самият той – ученик на възрожденския просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко също учителства във Варна; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни, образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква „Св. Архангел Михаил“ отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище „Възрождение”; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.
На 1 ноември се прекланяме пред житейския подвиг на онези, които водят българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.
