Освободеният дългогодишен капитан на “Спартак” Боян Илиев даде интервю за сайта petel.bg. В него защитникът не се поколеба да признае за проблемите в клуба и хората, които доведоха “Спартак” до това незавидно положение. Ето и цялото интервю с Боян Илиев:
„През януари 2018-а започнахме да градим не само отбор. Трябваше да върнем искрата в очите на хората, включително и спартаковския дух. Не беше никак лесно, даже напротив. Но заедно всички с общи усилия, футболистите, треньорите Енгибаров и Каменов, фенове, служители, бивши играчи и легенди, бяхме се вкопчили в една единствена цел – да стабилизираме клуба и да го върнем в професионалния футбол.
Отборът не само се стабилизира, но все повече набираше скорост и увереност в силите си, и загубихме единствено от лидера Добруджа. Огледално се видя на 100-годишния юбилей на клуба, когато излязоха хиляди наши фенове, че бяхме на прав път. Това си личеше в очите на хората, те бяха щастливи.
На полусезона взехме 4-5 попълнения и през пролетта бяхме безупречни, като записахме само един равен, завършихме на първо място и върнахме тима в професионалния футбол.
Всичко негативно обаче започна с пристигането на Мартин Зафиров. Той спря премиите във „В” група, защото не сме били първи в класирането, а тогава хонорарът беше 500 лева и всички момчета направиха компромиси, и дойдоха само и само да помогнат на Спартак.
Зафиров започна да говори в града как ще смени Енибаров, започна да разединява и облъчва хората, които идваха на стадиона и извън него. Той е разрушителят, диригентът без палки. Идеален главен герой за екшън филм в Холивуд.
С поддържаща и второстепенна роля е Кириакос, който му зареждаше и лъскаше автомата. Но за него по-късно.
Успяха да прогонят Енгибаров миналото лято, това бе най-лошото. Човекът, който сглоби не само един отбор, но и един уникален колектив, с атакуващ стил на игра. Негова беше най-голямата заслуга за първото място, за добро или лошо, той казваше всичко право в очите.
Дойде нов треньор, освободиха се повечето момчета, дойдоха нови играчи. И всичко трябваше за най-кратък срок да се изгради от нулатата – колектив, стил на игра и други важни фактори, за да се сглоби боеспособен отбор. А вижте, Геша какво направи в Балчик. Като влязоха във Втора лига, взе само 2-3 нови, запази си ядрото и са стабилни вече колко години във втория ешелон.
Сега за Кириакос. Това актьорче, завиждам му, ако спи спокойно вечерта. Като ги нямаше хората от ръководството, говореше против тях. Как го оставяли да се оправя сам и какви ли не други щуротии. Като дойдеше някой от шефовете, започваше да говори срещу играчите. После говореше и срещу Неделчо Матушев. Идваше при мен и ми казваше, че Матушев трябва да намали малко тренировките, а в същото време повтаряше преди и след мач как сме нямали подготовка.
Дойде серия от мачове без загуба, победихме Монтана и Локо (Сф), не загубихме в Благоевград и от Локо (ГО) в Балчик. На десетия кръг направихме нова подготовка, вследствие на която следващия месец имахме 15-18 контузени футболисти. Допуснахме загуби от най-слабите – Поморие и Струмска слава. После продължихме със загубите, защото момчетата нямаха сили. За първи път се почувствах безпомощен пред тях. 18-годишни момчета ми казваха: „Бате Боце, повече от 15-20 минути не можем да тичаме.”
Впоследствие Кириакос започна да говори, че не сме спазвали режима и че сме ходили в нетрезво състояние на тренировки. Значи, признавам, излизали сме през седмицата преди срещите с Локо (Сф), Монтана и Пирин в Благоевград. Аз организирах, да излизаме заедно с момчетата. Снощни сме ходили на тренировки, но пияни няма как да отидем.
Кириакос каза също на шефовете, че аз и Васко Боев може да не сме играли фейърплей, защото сме вземали малки залати. Но аз по-добре с голи ръце да си извадя сърцето и да го подаря на Кириакос, отколкото да направя такова нещо.
Радо Станев е прав, че тръгнах срещу ръководството. Вярно е. Но е така, защото не се пречупих и не им играех по тяхната разрушителна схема. За Бобъра мога да кажа само, че сбърка, когато позволи на Кириакос и Мартин да се занимават със Спартак. Иначе от него нищо лошо не съм видял.
За финал. Благодаря на шефовете, че ме освободиха от тази психиатрия, защото не се издържаше повече.”
