Православната църква чества на 27 декември, третия ден от Рождество Христово, паметта на свети Стефан, смятан за един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му.
На тази дата имен ден празнуват Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойо, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоньо, Шон, Шона.
Житието на първомъченика разказва, че юдеите, притеснени от нарастващият брой вярващи, оклеветили Стефан, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни, но въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, Стефан се помолил: “Господи, не им зачитай този грях”.
През V в. част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година. По традиция младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, да мият косите си или да перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичаят ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
