Триумфът на варненския “Шипченски сокол” през 1932 г.

MadeInVarna
Триумфът на варненския “Шипченски сокол” през 1932 г.

След упорита и пожертвувателна борба “Шипченски сокол” победи “Славия” с 2:1

и става държавен първенец и носител на купата за 1931/1932 г.

“Славия преживя един нещастен ден – борба, която трая 120 минути.

Часът е 16:00. Грамадният стадион на АС-23 се пълни бавно с публика. На пръв поглед изглежда, че броят на зрителите е незначителен, но това е измама за окото.

За колосалната елипса на АС-23 трябва друг мащаб. Но не това занимава хилядите любители на най-нервната спортна динамика, каквато представлява финалния мач за купата.

В този момент 5-10 минути преди първия звук на реферската свирка, всичко е незначително.

Има само един въпрос и той е: КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ?

От всеки 100 души, 90 и няколко казват: “Славия”. И добре, че има няколко процента и за “Шипченски сокол”, защото ако шансовете на “Славия” са сто на сто, то мачът е излишен.

В 16:25 ч. реферът Йонов, след като изчаква скромния церемониал, хвърля жребия, спечелен от “Шипченски сокол”.

“Славия” е срещу слънцето.

Разнася се тържествения начален сигнал.

Строените в обичайните триъгълни фигури играчи се пръскат.

Нервна, оплетена игра, каквато и безспорно се очаква в първите минути.

“Славия” успява да се организира чак към 4-ата минута и през комбинация, завършена от Романов, отчита първия удар във вратата на “Шипченски сокол”, сполучливо отбит от вратаря Янакиев.

“Славия” развива своето нападателно надмощие и проявява всички изгледи за изнасянето на една хубава победа.

Това се подчертава от няколкото бързи следващи корнери пред вратата на “Шипченски сокол”.

Нападението на белите работи повече от дясно, чрез крилото Стайков, който в 7-ата, 9-ата и 10-ата минути бие задоволителни корнери, чиято опасност е отбита от отличния Янакиев.

Здравко Янакиев

Вратарят на Шипченски сокол – Здравко Янакиев

В 12-ата мин. Стайков стреля слабо от фаул, отбитата топка се пренася с моторна бързина към изненаданата и силно увлечена напред отбрана на “Славия”, която се оплита между точните и светкавички пасове на Булашев и Ив. Найденов и с ужас вижда топката в своята мрежа.

– Г-о-о-о-л!…

Този фанатичен вик разтърсва боровите гори на парка и кара посетители на Борисовата градина, да разменят някоя и друга дума за мача.

Голът е отбелязан от дребничкия Булашев.

Едва тогава неговата фигура привлича десетхилядното внимание. Един малък герой на един много голям мач!

Славистите са изненадани и се поддават на смут и озадачение.

До края на полувремето играта е под контрола на “Славия”, чийто тим, като че ли вече придобива навика да напада, за да увеличава само… славата на Здравко Янакиев.

Редките нападения на “Шипченски сокол”, които приличат повече на откъсъчни кавалерийски прибежки, се отбиват предимно от бека Тома Янакиев.

Второто полувреме

“Ш. сокол” започва играта с едно оживено настроение и голям нападателен устрем. Първата му атака завършва с аут.

Играта бързо се пренася обратно пред вратата на “Сокол”, където Романов изпуска за 10-и или 15-и път вече отлично положение.

Прави впечатление, че “Славия” използва повече дясното си крило, а “Ш. сокол” лявото.

“Славия” възстановява своята по-ранна обсада.

Комбинации, комбинации и несполучливи удари.

В 63-ата мин. Байкушев изпълнява фаул – високата красива парабола попада някъде пред Стайков, който с прочутия си, непрощаващ артилерийски шут, едва не разкъсва мрежата зад Янакиев за 1:1.

Везните на победата се изравняват и застават в покой. След централния удар, “Славия” добива стихиен кураж. От публиката, която в болшенството си се е поставила в услуга на “Шипченски сокол”, се дочуват насърчителните викове на славистките групи.

Следват нападение след нападение. Меле след меле, които завършват в железните лапи на Здравко Янакиев.

В 69-ата мин. “Ш. сокол” напада много опасно, но упорития и яростен Минковски спасява своите смутени бекове и връща топката към центъра.

“Славия” продължава нападателния си курс, но и нападенията без успех. Приближаващия край на срещата разтройва славистите. Почват размествания, а това значи, че “самоубийството” е близо. Така е било винаги със “Славия”.

Стайков си разменя мястото със Стоянов. Лошо работещата преди това тройка на “Славия”, престава да бъде тройка, която може да върши нещо.

Това повдига актива на “Ш. сокол”, който завършва втората част с много опасно нападение.

Продължения

Предстоят 30 минути продължения, разделени на две части. Играта започва с размяна на високи и далечни удари между бековете на “Ш. сокол” и “Славия”. Белите се съвземат и организират офанзивата си, като правят опасни по форма и празни по резултат нападения.

Второто продължение

“Славия” започва с нова реформа. Байкушев и Рафаилов си разменят местата. За добро или зло?

Слел отбита топка от “Шипченски сокол”, Рафаилов се отнася небрежно и дясното крило на варненци се понася към вратата на “Славия”. Между Т. Янакиев и Калканджиев става генерално недоразумение от което се заразява и вратаря Спиров. Той се спуска напред, но цялата изненадана тройка бива изиграна от Булашев, който се отправя към празната врата и отбелязва своя втори гол.

Голмайсторът Илия Булашев.

99.99% победата е за “Шипченски сокол”.

Купата, Царската купа, чийто призрак висеше до тоя момент нейде над Плевен, хвръкна като подплашена чайка към Гебедже, където каца, за да дочака края на мача, та официално да влезе във Варна.

Остават още 5 минути, които “Шипченски сокол” ръководи с присъщото си хладнокръвие, а в “Славия” стават чудни и непонятни неща.

“Шипченски сокол” извоюва най-хубавата си победа и измъкна купата в момент, когато “Славия беше вече протегнала устни да пие своята победна наздравица.

Защо победи “Сокол” ?

Преди всичко със своето търпение и хладнокръвие, и със своя достоен за поука и образец, несломим дух. Тоя дух, тоя най-ценен плод на спорта заслужава най-богата и неизчерпаема похвала.

Да търпиш 90 минути съкрушителната обсада на противника, да обречеш на непоносим тормоз своята последна отбрана, но да вярваш, че през тежката и нисконадвесена облачност са достаъчни само два случая, две усмивки на небесния лазур, в които своя знаменит по своите солови качества център нападател щастливо подкрепян от едно незаменимо ляво крило, ще изпълни своя дълг по блестящ начин, по който то завърши това, е рядък случай в спорта, който ще служи за поука предимно на самонадеяните футболни Голиати.

 

Вестник “Спорт”
София, 19-и септември 1932 г.

 


Последвайте ни в YouTube и Facebook
Следваща Новина

Извънредни мерки от петък

Това обявиха на брифинг здравните власти “Взехме решение за удължаване на епидемичната обстановка”. Това обяви на брифинг министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. В тази връзка се въвеждат мерки, които ще важат от вечерта в петък, 27 ноември до 21 декември. Те са следните: – преустановяват се присъствените учебни занятия във всички образователни […]