Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в Република България, а неговата история и настоящата му дейност го утвърждават като най-авторитетния център за подготовка на морски кадри.
Основите на българското морско образование са положени с Циркуляр №7 от 9 януари 1881 г., с който Военното министерство обявява за създаване на морското училище в Русе, в което ще се приемат деца от 14 до 18 годишна възраст, с цел да ги подготвя за машинисти и различен род майстори. Срокът за обучение е определен на 3 години. На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. След 1883 г. в документите училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“.
През 1892 г. училището е преустроено и преименувано в „Унтерофицерска морска школа“, в която се подготвят боцмани, кърмчии, артилеристи, миньори и машинисти.
През 1900 година Училището се преименува на „Машинно училище при флота“ и е преместено от гр. Русе в гр. Варна
От 3.12.1904 г. то е вече Машинно училище при флота – средно техническо училище за обучение на механици за военния и гражданския флот, държавните железници, въздухоплаването и др.
Съгласно Ньойския договор подписан на 27 ноември 1919 г., флотът е разформирован, а Морско машинно училище престава да бъде военно. В различни периоди то е било към Министерството на търговията, промишлеността и труда и към Министерството на железниците, пощите и телеграфът.
На 18.06.1929 г. Народното събрание приема „Закон за Морско училище“. В училището се създават Мореходен и Технически отдели. От 1934 до 1940 година Морско училище се намира в гр. Созопол в сградата на остров Св. Кирик и Юлита.
През 1940 г. училището се връща във Варна и до 1954 г. е разположено в сградата на ул. „Ст. Караджа“ в гр. Варна и част в 8-ми приморски полк.
През 1942 г. се преобразува във Военноморско на Негово Величество училище, с шестгодишен гимназиален и висш курс на обучение: във Висшия навигационен отдел се подготвят специалисти с висше специално морско образование, а във Висшия технически отдел (от 1943 г.) – и кадри с висше специално морско техническо образование.
В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича Военноморско народно училище при Морските войски, а през 1946 – 1949 г. – Народно военноморско училище.
През 1949 г. приемникът на българската морскообразователна традиция става Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, а от 1956 г. му е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
През 1954 година Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ се премества в специално построената за него сграда на ул. „Васил Друмев“ 73, където се намира и до днес.
От 1991 г. името на учебното заведение е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
Понастоящем ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ разполага с уникални тренажори, и висококвалифицирани преподаватели за осигуряване на подготовката на офицерски кадри за военноморските сили и гражданското корабоплаване и на кадри с висше образование за морската индустрия, а учебните планове и програми са разработени в съответствие с всички международни изисквания.
През 2020г. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е поставено на второ място сред най-престижните морски висши учебни заведения в класацията на Международната асоциация на морските университети (IAMU).
