Преди 144 години на този връх се решава изходът от Руско-турската освободителна война и съдбата на България. От тогава всяка година, поколения наред, хиляди българи от всички краища на Родината изкачват Шипка, за да отдадат почит пред паметта на онези, на които дължим свободата си.
Пета поредна година съм тук заедно с вас – на това свято място, което обединява народа ни и ни вдъхва сила, достойнство и вяра.
Тук сме заедно в жегите на август и във виелиците на трети март. Има лица, които разпознавам и ръце, които стискам за пореден път. Вие ми давате силата да вървим напред. Благодаря ви от сърце!
Шипка е чутовен подвиг на българските опълченци и на руските воини, които заедно отстояха прохода – онази врата, през която влезе българската свобода.
Но Шипка е и символ на онази битка, която всеки българин, без оглед на възраст, етнос и религия, води дълбоко в сърцето си. Битката между страха и смелостта, между малодушието и доблестта, между егоизма и родолюбието, в която се решава личното и националното ни бъдеще.
Нямам грам съмнение, че всички ние заедно, с общи усилия и солидарност, ще победим страха, колебанието, унинието, за да може да просперира България. Защото никой не може и няма сила, която да спре осъзнатите хора по пътя към свободата.
Благодаря на всички участници в похода към върха за извървените километри, защото всяка крачка към Шипка укрепва връзката на историята ни с българския народ.
Вечна памет на героите и на нашите освободители!
Да живее България!
