„Действията на руската шпионска мрежа у нас са заплаха за цялата евро-атлантическа общност. Имаме нужда от последователен и реалистичен подход по отношение на Русия и трябва да защитаваме ценностите си – свобода, демокрация, върховенство на закона, човешки права.“
С тези думи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева се обърна към колегите си от НАТО. Тя участва във втория ден от срещата на външните министри на страните-членки на Алианса в Брюксел. Това е и първата среща с участието на новоназначения държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Фокус в дискусията бяха отношенията с Русия, като разкриването на мрежата за нерегламентирано събиране на информация в полза на Москва, действала на територията на България, се превърна в една от централните теми от дневния ред.
„Благодаря на съюзниците и на Генералния секретар Йенс Столтенберг за изразената публична подкрепа за работата на българските правоохранителни органи“, заяви министър Екатерина Захариева. Тя добави, че страната ни ще продължи да пресича всякакви опити за зловредна намеса във вътрешните ни работи.
Захариева информира колегите си, че се е наложило да обявим за персона нон грата още двама руски дипломати за действия, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
По време на срещата редица външни министри се изказаха в подкрепа на България. В срещата освен натовските първи дипломати участваха още върховният представител на ЕС Жозеп Борел и външните министри на Швеция и Финландия.
Участниците в дискусията се обединиха около виждането, че Русия продължава с дестабилизиращите си действия, въпреки дългогодишните дипломатически усилия, наложените санкции и опитите за диалог. В тази връзка, министрите потвърдиха валидността на двупистовия подход на НАТО, който съчетава силно възпиране и отбрана и отвореност за съдържателен диалог с Русия.
Министър Захариева изтъкна важността на единството на съюзниците за справяне с широкия спектър от предизвикателства, включително подкопаване на международния правов ред, засилване на военното присъствие в съседните региони на НАТО,кибер атакии хибридни действия, контрол на въоръженията. Изтъкна, че е необходимо по-тясно сътрудничество между НАТО и ЕС, както и със сходно мислещи партньори.
Българският външен министър призова за усилване на фокуса на Алианса върху сигурността и стабилността на Западните Балкани, особено с оглед на усилващите се дезинформационни кампании в контекста на пандемията от COVID-19.
Външните министри на НАТО приеха кратка декларация от срещата, в която потвърдиха централното място на трансатлантическите отношения за сигурността и очертаха насоки за предстоящия съмит.
Българският външен министър проведе редица двустранни разговори в рамките на визитата си в Брюксел, сред които с Генералния секретар на НАТО, с държавния секретар на САЩ, с външните министри на Германия, Полша, Литва, Хърватия, Обединеното кралство, Италия и Румъния.
