Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна отбелязва 120 години от рождението на големия български художник Златю Бояджиев с нов образователен модул. В дните от понеделник до петък от февруари до края на май екипът ще представи двата периода от артистичния живот на художника. Програмата е предназначена за деца на 5- и 6-годишна възраст и за ученици от 1-ви до 5-ти клас и предлага възможност да прерисуват една от неговите картини (”Натюрморт”). За по-големите ученици от 7-ми до 12-ти клас е предвидена беседа за живота и изкуството на Златю Бояджиев.
В Зала 8 от постоянната експозиция на Галерията са две произведения на живописеца от неговия първи период: „Почивка на нивата“ – творба в класически стил със селски сюжет, и „Открит рудник – Перник“ – от миньорския цикъл, създаден през 1945 г. Специално за целите на обучението в Галерията са подготвили 4 репродукции на творби художника, предоставени от Художествената галерия в Силистра и Художествената галерия в Добрич. Тези произведения са от втория му творчески период, когато той започва да рисува с лявата ръка, поради инсулт, и радикално променя композицията, цветността и пропорциите в своите картини.
Златю Бояджиев е роден е на 22 октомври 1903 в село Брезово, област Пловдив. Родителите му го пращат в търговска гимназия, за да учи за счетоводител, но той напуска след първата година и става архивар в мировия съд. Воден от вътрешния си глас, младият Златю попада в ателието на Гео Мирчев. През 1927 г. е приет в Художествената академия, а след като я завършва, се връща в Пловдив, където става учител по рисуване. Платната от първия му период са предимно пейзажи, битови композиции и портрети. След 9 септември 1944 г. тематичният кръг на Златю Бояджиев се променя и той започва да рисува новите строителни обекти, развитието на промишлеността, индустриализацията. През есента на 1951 г. след приключването на голямото платно, посветено на Баташкото клане, Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив с пълна парализа на дясната половина. Едва 48-годишен загубва способността си да говори и общува. И най-страшното – мъртва е ръката, създала едни от най-забележителните шедьоври на новата българска живопис. Три месеца след удара той все още е бил неспособен да се движи, но прави първата си скица – портрет на майка си. От този ден той започва да упражнява лявата си ръка и това е началото на новото му творчество. За няколко години Златю Бояджиев създава поредица творби в няколко жанра – битови композиции, портрет, пейзаж. Почива на 2 февруари 1976 г.
