130 години от рождението на контраадмирал Иван Вариклечков бяха отбелязани с военен ритуал и тържествено полагане на венци и цветя пред неговия паметник. На тържеството присъстваха кметът на Варна Иван Портних, контраадмирал Кирил Михайлов, командир на ВМС, кап. I ранг Камен Кукуров, началник на щаба на ВМС, областният управител Марио Смърков, Коста Базитова, зам.-кмет, родственици на Вариклечков, граждани и гости на града. Събитието бе организирано от Военноморските сили на Република България. „Контраадмирал Вариклечков остави диря в моя живот и в моята представа за българин“, разказа неговата родственичка Надка Вариклечкова.
Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 г. в гр. София, България. Той е едно от четирите деца на семейството на майор Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в София с артилерийска специалност. По време на Първата световна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници. Командир на торпедоносеца „Смели“. След излизането на България от войната превежда френски части през река Дунав. Награден е с френския Орден „Почетен легион“. В периода 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот. През 1933 – 1935 г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 г. става флигел-адютант на цар Борис III и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове. На 1 май 1937 година става първият действащ конраадмирал на Българския военноморски флот. На 10 октомври 1939 г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се противопоставя категорично на плановете България да стане съюзник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Адмирал Вариклечков владее немски, френски, английски и руски езици. Женен е за Вилма-Луиза Отто, от която има син Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци. След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Умира на 23 февруари 1974 г.
