„Разработихме мерки в енергийната сфера, които ще намалят тежестта върху българския бизнес“, заяви министър-председателят Стефан Янев пред медии след среща с представители на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, БНЕБ и КЕВР.
Премиерът посочи, че първата от определените мерки, е изплащането на финансова компенсация за бизнес потребителите от 50 лева на мегаватчас за изразходвана енергия. „Финансовият ресурс за тези компенсации е осигурен от свръхпечалбите на държавните дружества, производители в енергетиката. Единствената особеност при този механизъм е, че разплащането трябва да стане през държавния бюджет“, подчерта министър-председателят. Янев добави, че в тази връзка се налага актуализация на тазгодишния държавен бюджет, както и разплащането на финансовата подкрепа да намери място в бюджета за 2022 г.
Премиерът добави, че вече е разработена схема съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на възможността за изплащането на такъв вид компенсации за предстоящите зимни месеци, включително и през първата половина на следващата година. Янев изрази надежда, че новоизбраният парламент ще се занимае с темата, за да може мярката да започне да се прилага възможно най-скоро.
„Втората дългосрочна мярка, която смятаме да предприемем, е изработването и утвърждаването на национална позиция, която да служи в рамките на ЕС за по-гъвкава общоевропейска политика по отношение на компенсаторните механизми за държавна помощ и за временно намаляване тежестта на цената на т.нар. въглеродни емисии, които се калкулират в цената на електричеството“, отбеляза министър-председателят.
Третата мярка, изготвена от служебното правителство, предвижда Министерството на финансите съвместно с Българската фондова борса и Министерство на икономиката да приеме и обнародва наредба за създаване на клирингова къща. „Това е механизъм, който съвместно с Българската независима енергийна борса ще работи за балансиране интересите на производителите, търговци и клиенти на електрическа енергия и по този начин ще създаде условия за гъвкав пазар и намаляване на финансовия риск на отделните участници в този пазар“, посочи премиерът.
Служебното правителство е изготвило и краткосрочни мерки за енергийната сфера като една от най-важните е, че Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг от настоящия момент започват да предлагат нови позиции за дългосрочните договори на електроенергия за 3 или 6 месеца, подходящи за малки потребители на енергия. „По този начин малките и средните предприятия ще бъдат подпомогнати с по-добър достъп до пазара и съответно на цени, които по-лесно могат да договарят“, подчерта министър-председателят.
Мерките на кабинета предвиждат още да се изследват и да се предложат корекции в правилата за работа на енергийната борса, в методиката за образуване на цена и във временно преустановяване на застрахователните гаранции като финансов инструмент, който да бъде ползван при някои видове сделки.
Министър-председателят Стефан Янев бе категоричен, че служебното правителство целенасочено работи за гарантиране достъпа на всички потребители до електрическа енергия и във възможно най-добрия ценови диапазон. „Последните два месеца България устойчиво има едни от най-ниските цени на електроенергия в рамките на ЕС“, добави премиерът и изрази увереност, че начертаните от кабинета мерки ще осигурят допълнително успокояване и възможност пазарът да бъде по-адекватен на актуалните тенденции.
По думите на министър-председателя Стефан Янев сега е и моментът специалистите да седнат на една маса и да обсъдят темата за ядрената енергетика. „България има определени стъпки в това отношение. Започнат е един проект преди години и до момента нямаме яснота искаме или не искаме развитие на ядрената енергетика, искаме или не искаме Белене или нови мощности в Козлодуй. Всички тези въпроси в светлината на настоящата криза се нуждаят спешно от отговор“, подчерта премиерът. Янев предложи под егидата на Министерството на енергетиката да започне експертен разговор по темата, който да начертае перспективата в това отношение. „Защото когато говорим за наша ядрена мощност, за наши предприятия, те ще работят в наш интерес – български“, категоричен бе министър-председателят.
