С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал Варна отбеляза Деня на народните будители. Сред официалните гости на тържественото честване бяха кметът на Община Варна Благомир Коцев и заместник-кметът София Колева, областният управител Марио Смърков, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, народни представители от 52-ро Народно събрание, председателят на Общински съвет Христо Димитров, кметовете на петте административни района и общински съветници и много деца и граждани, представители на политически партии, на неправителствени организации и съюзи, училища и университети също положиха венци и цветя на признателност.
Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. Събитието се състоя на паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. Организатор на празника е Община Варна, а съорганизатори са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…“.
Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието „…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род“.
Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд „История славянобългарска“ приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.
Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата „История“, на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.
Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни, образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква „Св. Архангел Михаил“ отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище „Възрождение”; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.
