Декларация на “Демократична България” при откриването на 45-ото Народно събрание, произнесена от председателя на парламентарната група Христо Иванов.
Уважаеми съграждани – тези, които сте ни избрали тук и, разбира се, уважаема г-жо председателстваща, уважаеми г-н Президент, г-жо Вицепрезидент, г-н Председател на конституционния съд, представители на съдебната власт, уважаеми представители на вероизповеданията, уважаеми представители на дипломатическия корпус, уважаеми бивши Президенти, Председатели на Народно събрание, уважаеми гости, изборите приключиха и откриваме едно народно събрание, над което тегне въпросът дали изобщо ще го бъде. Откриваме го, и аз много се радвам, в неговата естествена сграда, в неговия истински дом. Спомням си как при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов беше казал, че парламентаризмът, цитирам по памет, не се състои от вар и тухли, а се състои от съгласие.
Днеска много се говорѝ за съгласие, за обединение, за единение, за заедност. Но парламентаризмът се оказва, че се състои и от вар, и от тухли. Тази сграда не е просто символ. Тази сграда е материализация на това да има прозрачен парламентаризъм в България, да има отворен парламентаризъм в България, да има традиция, която ни свързва с най-добрите примери за граждански кураж, за отстояване на ценности. Тук е мястото на българския парламент и това, че ние се върнахме тук от Партийния дом, е много добър знак, макар че това, което ни предстои е много сложно.
Искам да кажа, че се говорѝ много за съгласие, за диалог, и това са хубави неща. Но не забравяме ли, че трябва да има законност? Защото именно потъпкването на законността превърна диалога, съгласието, търсенето на мостове в токсично занятие. Даваме ли си сметка за това днес? И даваме ли си сметка, че, в крайна сметка, основното нещо, което искат българските граждани, е това: законност, правила, здрави институции, които са си на мястото. За да може българската държавност наистина да бъде модерна, европейска, свободна – това, което са ни завещали възрожденците, тези идеали. Това няма да стане само със сговаряне по кьошетата. Това изисква законност. И ние трябва първо това да сложим като свой приоритет на своята работа. Да, задачата е изключително трудна. Във всички изказвания досега стана дума за въпроса, който тегне над това Народно събрание: “Ще го бъде ли изобщо?”. Изглежда, че то ще може да свърши само една от задачите, която му беше поставена от българското общество, една част от промяната и това е да отстрани от управлението Бойко Борисов, ГЕРБ и техните вечни партньори по консумация на властта – ДПС. Това не е малко. Не сте съгласни? Ще спорим.
Въпросът е какво друго може да бъде направено в този парламент и това е големият политически въпрос, който стои пред всички нас. Чертаят се разделителни линии, търсят се обединяващи знаменатели, но преди това ми се струва, че наистина е много важно да се фокусираме върху това, което имаме да свършим като задачи. Защото трябва да си отговорим на въпроса дали този парламент заслужава да съществува, когато знаем и оценим какво трябва и какво може да свършим в него. И затова ми позволете да очертая приоритетите, които според нас стоят пред работата на Народното събрание, след което да кажа това, което ние имаме като предложения по тези приоритети и как виждаме пътя напред. Разделили сме ги на 10 приоритета, които са обединени в две групи. Едната група е свързана с непосредствените кризисни ситуации, защото те са повече от една, които следват от глобалната пандемична криза.
На първо място ние трябва да намерим начин да приложим една адекватна, решителна програма за масова доброволна имунизация, която да осигури перспектива за бързо излизане на страната от цикъла на нови пикове в заразяването и тяхното овладяване, след което отново се връщаме натам. На второ място трябва да се приложат комплекс от мерки, адекватни мерки за икономическо подпомагане на отделните сектори, на предприятията, на домакинствата и за социална защита на гражданите.
Трябва да направим реална оценка на икономическото положение на нещата. Вече стана дума за това – има обезпокояващи сигнали за състоянието на финансовия резерв на страната и ние трябва да получим много ясна картина и да вземем решение по отношение на това как ще, така да се каже, санираме финансовото положение на страната.
И разбира се, ключова задача, която стои пред нас в краткосрочен план, е България да стартира процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост. Искам да се обърна тук към колегите от отиващото си правителство. Смятам, че отказът да бъде внесен изготвеният план с всичките му недостатъци, е саботаж. Смятам го това на база на един акт, който ние направихме преди една година. Ние се обърнахме към всички, представени в Европейския парламент политически формации с покана заедно да работим по Плана за възстановяване. Искахме това да се случи не в кабинетите на администрацията, а да се случи по един прозрачен начин, в който да участват всички заинтересовани страни, от самото начало. Ние тогава не бяхме чути. Нашата ръка, която беше протегната тогава за сътрудничество, беше подмината с обичайното арогантно презрение. Сега Вие се цупите и казвате: “Няма да внесем този план!”. Всъщност се опитвате да прикриете своя провал. Всъщност – внесете го този план да видим как ще реагираме. Чел съм го, уважаеми г-н Томислав Дончев, чел съм го. Внесете го, но понеже Ви е страх, че той ще се натъкне на много критики от страна на Европейската комисия, всъщност се криете от това. Внесете го! Внесете го! Ще имаме време и възможност и за този диалог най-сетне, след като цяла кампания бягахте от дебат, най-сетне ще имаме възможност за това. Нали така?
Втората група приоритети, които стоят, са свързани с дълбоката криза на държавността, в която се намира България. Протестът и тази предизборна кампания беше фокусирана върху това конкретно управление, върху конкретните лица, които изпълняват длъжността “главен прокурор” и други висши позиции в съдебната власт. Но ние винаги от “Демократична България” сме твърдели, че проблемите на българската държавност, кризата на българската демокрация, не започват с това управление и с тези носители на определени позиции. Става дума за много по-дълбоки системни основания. Тези системни основания имат своя генезис дълбоко в комунистическия режим, в неизвършената декомунизация, в неизвършената лустрация, в това че България така и не беше откъсната пълноценно и окончателно от ролята на сателит на Съветския съюз. И да, управлението на Бойко Борисов вероятно е най досега грозната проява на тези системни проблеми, заложени във фундамента на българската демокрация. Да, корупцията, присвояването на властта, упражняването ѝ като лична бащиния, във сговаряне с неформални кръгове, със Сарая, е най-грозната проява на този системен проблем. Но този системен проблем има своите дълбоки институционални причини и ние трябва, ако искаме да лекуваме България, да започнем с отстраняването на това управление от власт, но да продължим с решителни реформи.
Ето защо, от тази гледна точка, за нас приоритетите в това отношение са следните. На първо място – възстановяване на ролята на Народното събрание като изразител на народния суверенитет. На второ място – реформа на изборния процес. На трето място – дълбока реформа на правосъдието, в частност на Висшия съдебен съвет и прокуратурата. На четвърто място – изчистване и връщане в границите на законността, на изпълнителната власт, включително системата от регулатори и държавната администрация. Укрепване на суверенитета и сигурността на държавата ни чрез изчистване на службите. Отстояване на енергийния суверенитет на България и засилване на нашата принадлежност към НАТО и ЕС. На шесто място – преодоляване на факторите, които ограничават свободата на медиите в България.
И понеже държа да сме конкретни, искаме да кажем някои от нещата, които вече сме предприели като действия по отношение на тези приоритети.
Изработили сме и събираме подписи за промени в Конституцията, които си поставят за цел на първо място да поставят главния прокурор под ясна демократична отчетност от страна на Парламента. Не може повече да има център на власт в Републиката, който не подлежи на демократична отчетност. Това положение трябва да бъде прекратено. Последния път, когато говорих от тази трибуна, аз си подадох оставката и казах това: “В България се установява прокурорска република”. Прокурорска република, която създава власт от неконтролируемата възможност на главния прокурор да решава на кого да повдигне обвинение, кого да привлече към отговорност и кого – не, на кого да даде реален имунитет от наказателно преследване, кой да бъде поставен под натиск – и тук има хора, които са минавали през тази цедка, на кого да му бъде осигурена абсолютна свобода от каквато и да е отговорност пред закона, дори когато в общественото пространство излизат шокиращи записи и снимки, но това не се разследва реално.
С тези конституционни промени ние си поставяме за цел да прекратим предсрочно мандата на Иван Гешев. Не го виждам тук, но да, ние ще работим за това той да бъде отстранен от поста главен прокурор. По-нататък – предвиждаме окончателно да бъде реформиран ВСС, така че да се превърне в това, което съдържа неговото название, а именно – съдебен съвет, в който избраните от съдии представители да имат мнозинство, да бъде запазена малка парламентарна квота, чрез която обществото да има участие в административните процеси на съдебната власт. По нататък – считаме, че трябва да бъде въведена пряка конституционна жалба. Не може благата на конституционните права да бъдат отделени с висока преграда от възможността на всеки български граждани да иска да ги реализира. И не може съображенията за административния капацитет и ресурс на Конституционния съд да бъдат противопоставени на такава цел.
Създаваме конституционно основание за така необходимата лустрация в България. Лустрация, която се вижда, че повечето политически сили не са готови да направят дори и в рамките на собствените си листи. Лустрация, която изобщо не бива да спира само до онези, които са били съпричастни към дейността на тоталитарния режим или неговите репресивни органи, но трябва да обхване и хора, които в момента седят и в службите и в различни политически и обществени институции, така че да изчистим и онази шлака от криминалния преход, която се натрупа през 90-те години и по-нататък.Внесли сме пакет от изменения – днес са внесени в деловодството. В Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които, между други предложения, се закриват специализираните съдилища и специализираната прокуратура. Тези институции, които бяха създадени под надслова за решителна борба с корупцията, се превърнаха в олицетворение на избирателното… не бих казал правосъдие – на избирателното прилагане на държавна репресия за едни и отново, затварянето на очи – за други. Те са безвъзвратно опетнени. Не, нашето предложение не предполага лицата, които в момента са привлечени към отговорност от тези институции, да получат имунитет. Те просто ще отговарят за това, което са направили по закон пред конвенционалните органи на българското правосъдие – така, както всеки друг гражданин. И ще понесат отговорност, ако има за какво, доколкото успеем да създадем наистина една реформирана прокуратура и един изчистен от корупцията съд. И това зависи от всички нас.Ще внесем изменения, които ще ликвидират КПКОНПИ в настоящия ѝ модел. Защото тя също се превърна в срамна бухалка. И да, това ще доведе до освобождаването от длъжност на г-н Сотир Цацаров. По-натам – внасяме днес пакет от изменения в Изборния кодекс, на база на дългосрочните усилия на “Демократична България” за поредица от решения, които да направят изборния процес по-прозрачен, по-достъпен за участие на всички чеда на България, които искат да участват в решаването на българската съдба, и които в крайна сметка, да послужат за това българският изборен процес да произвежда повече доверие, отколкото дори ние днес, на първия ден на този парламент, всъщност можем да имаме. В тези изменения, ние предвиждаме, разбира се, видеонаблюдение, разбира се – въвеждане на дистанционно гласуване, създаване на район “Чужбина”, премахване на ненужните ограничения за секциите в чужбина, и т.н.По-нататък – имаме предложения, свързани с електронното управление и реформата на администрацията и т.н. Няколкото думи за политическата перспектива: ние ще оценяваме годността на този парламент да произведе действие, от гледна точка на подкрепата, която има в него за тези приоритети. Разбира се, готови сме да подкрепим предложения по отношение на тези приоритети на други колеги.
Изборите бяха проведени и дадоха знак, че българските граждани искат промяна. “Демократична България” се яви на тези избори с искане да получи мандат за управление от гражданите. Направихме го, защото имаме амбициозна програма, защото имаме експертен капацитет, и защото имаме политическа формация, която може да понесе политическата отговорност и тежест на управлението. Избирателите обаче решиха друго. Ние уважаваме този вот и разбираме неговите причини. Мнозинството от избирателите, които поискаха промяна, избраха да възложат реализирането на тази промяна на “Има Такъв Народ”, които са втори. От тази гледна точка, ние считаме, че е легитимно, ако бъде поискана наша подкрепа, да влезем с уважение и конструктивизъм в разговор за това какво управление би могло да бъде излъчено с мандата на “Има Такъв Народ”. Разбира се, не става дума за бланкетна подкрепа. Разбира се, става дума за разговор за политики. Но ние смятаме, че това е ходът, който дава някаква възможност да се излъчи управление.
Разбира се, ние ще се придържаме към ангажиментите, които сме поели и, трябва ясно да кажа, по никакъв начин не бихме подкрепили управление на ГЕРБ и техен кабинет. Ако “Има Такъв Народ” не успее да излъчи или не пожелае да излъчи кабинет със свой мандат, ние сме готови да обсъждаме и други действия, които да осигурят достатъчно време на този парламент да предприеме най-необходимите действия, преди да се стигне до избори. Нас не ни е страх от предсрочни избори. Смятаме, че това е нормална част от демократичния процес и в това няма нищо драматично и нищо страшно. Но въпреки това, смятаме, че трябва да опитаме да работим за тези приоритети, които току-що очертах. Искам да Ви пожелая успех, на всеки един от Вас, и да си пожелаем все пак да успеем този парламент да даде плод. Защото това е най-важното и защото България може много повече. Благодаря Ви!
