Ивайло Мирчев: Властта даде 2 млрд. лв. за т.нар. саниране, за да може кметове да ѝ върнат ресто на изборите

MadeInVarna
Ивайло Мирчев: Властта даде 2 млрд. лв. за т.нар. саниране, за да може кметове да ѝ върнат ресто на изборите

Националната програма за саниране е схема на правителството да осигури определен финансов ресурс на кметовете, а в замяна да получи организационен ресурс по време на избори, коментира Ивайло Мирчев от Демократична България.

По програмата бяха похарчени 2 млрд. лева за санирането на 2 хиляди сгради. Всъщност, това, което беше направено със сградите беше просто поставяне на топлоизолация, защото реалното саниране включва разбиване на мазилка, проверка на панелните връзки и поправяне на заварките между тях и т.н., което в България не се случи.

“Тези 2 млрд. лв. се дават на кметовете, за да може когато дойдат избори същите тези кметове да върнат рестото на правителството и да направят съответната организация властта да получи гласове”, заяви Ивайло Мирчев във видео от блок 16 в Благоевград – блокът с най-скъпото саниране в града от  277 лв./кв. м.

Той припомни, че средствата дойдоха със заем от Българската банка за развитие, който всички данъкоплатци ще връщат.

“По-лошото е, че във Фонда за възстановяване на ЕС по проект има над 2 млрд. лева, които ще бъдат отпуснати, които ще бъдат, забележете, отново за саниране. В момент, в който светът прави технологичен скок, развиват се съвсем различен тип технологии, ние отново ще санираме сгради, което принципно е разумно, когато през него не се взимат двойно повече пари и те не потъват в джобовете на фирми, свързани с властта”, каза още Мирчев.

През Фонда за възстановяване България ще получи над 12 млрд. лева за възстановяване на икономиката, пострадала заради пандемията. В предложения от правителството нов вариант на Плана за възстановяване са заложени 2.165 млрд. лева за енергийно обновяване, включително на държавни, общински и производствени сгради, т.е. над 17% от помощта са предвидени за стиропор. Освен това още 1.5 млрд. лева са заложени за строителство. Това означава, че общо 30% от безвъзмездната помощ ще отидат в стиропор и строежи.

Ивайло Мирчев посочи, че е можело да бъдат обновени много повече сгради по Националната програма за саниране, чието продължаване властта сега се опитва да осигури чрез европейския фонд.

“За тези 2 млрд. лева можеше да се направят 4 хиляди сгради. Ние подкрепяме санирането като процес, но не и като начин, по който е изпълнено”, каза Мирчев.

Той посочи, че средните цени на кв. м често са завишени, а от програмата са се възползвали фирми, близки до властта, в основната си част свързани с “ГЕРБ и ДПС”.

Журналистът от Благоевград Мариета Димитрова разказа за свое разследване от 2017 г., което разкри, че огромен процент от поръчките за саниране в областния град, са отишли в хора, свързани с властта.

“Единици бяха малките фирми, които получиха работа. Над 70% от поръчките за т.нар. саниране отидоха в хора, свързани с властта – общински съветници, представители на партия ГЕРБ, представители на партия ДПС. Разследването ми беше концентрирано в Благоевград, но работех с колеги от цялата страна и това се случваше навсякъде – големите поръчки се получаваха от неслучайни фирми”, разказа тя.

“Имахме среща с малки предприемачи от този бизнес. Те ни казаха, че големият проблем е, че когато подобни поръчки ги печелят фирми, свързани с властта, тези, които са искали да играят коректно и честно на търговете, не получават този финансов ресурс, не могат да си купят нови машини, не могат технологично да обновят компаниите си. И когато те трябва да участват в частен търг за възлагане на частна поръчка, те не могат да бъдат конкурентноспособни на други, печелили вече големи поръчки. Това изкривява пазара”, добави Ивайло Мирчев.


Последвайте ни в YouTube и Facebook
Следваща Новина

Иван Вълков: Промените в Закона за гражданското въздухоплаване са в полза на гражданите и техните права като пътници

  „С промените в Закона за гражданското въздухоплаване, приети на второ четене, се даде окончателна възможност жалбите на авиационните пасажери да могат да се предявяват срещу авиокомпаниите по международните и вътрешните линии в срок до една година от деня, в който е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване […]