Зелената сделка на ЕС може да очертае ново разделение между европейските държави – едни да усвояват финансови програми, за да разработват съвременни екологични технологии за производство, а на други да се дава финансиране основно, за да извършат своята социална адаптация към неутрална икономика. България не трябва да допуска да бъде от вторите страни. Ако нямаме амбицията да развиваме съвместно с други държави съвременни екологичини технологии, ще се утвърждаваме като европейска периферия – само консуматор, все по-бедна и все по-зависеща от помощи.
Зелената сделка все повече ще ни притиска да закриваме въглищните централи. Дали ще ги пренастройваме да минат на природен газ е въпрос на сериозни анализи и ако не го направим, докога ще издържим? Правителството отдавна трябваше да е присъединило България към т.нар. Механизъм за капацитет на ЕС, към програмите за въглищни региони в преход и към програмите за научни изследвания и развитие на нови зелени технологии.
На дискусия със студенти, докторанти и преподаватели в Лесотехническия университет в София коментирахме ролята и мястото на България в подходите за борба с климатичните изменения и за опазване на природата. За да останат младите хора в България, те трябва да имат възможности, условия и свобода да разгърнат своя талант и способности. Качественото образование следва да се утвърждава като стратегически национален приоритет, включително и със съответното финансиране, за да може студентите и учениците да придобиват и знания, и умения, с които да участват пълноценно в изграждането икономика с висока добавена стойност у нас.
Всяка индустрия и производство, които развиваме, трябва да бъдат в интерес на обществото и да не вредят на здравето ни. Ако горенето на вредни отпадъци, внасяни досега без никакъв контрол, се превръща от някого в „индустрия“, защо са го проспали служби, институции, отговорни фактори и кой е имал интерес?