България е с най-висок дял младежи, които са отпаднали от образователната система.
“Още от ден първи на тази пандемия и в Европа, и по света тя се използва както се намери за добре, основно да се всява страх. Очевидно е, че се изпробват много различни техники за масов контрол. Не знаем какво е естеството на това заболяване, какви са начините за разпространението и лечението му, за добро или зло, ние ще живеем с този феномен дълго. Има цели региони в света, които решиха този проблем – в Китай съобщиха миналата седмица, че имат само петима заболели, които са дошли от чужбина. Най-големите проблеми са в Европа. Изборът на ваксина е геополитически въпрос, както стана съвсем ясно. Истината е, че вътрешните елити се оправдават с решенията на Съюза. Става въпрос за големи интереси и големи залози, това е търговска война. Имаме търговски, икономически и идеологически сблъсък”, обяви проф. Иво Христов, втори в кандидатската листа на БСП в Пловдив в Предизборно студио на БСТВ.
“България е в условия на демографска катастрофа, изправени сме пред изчезване. Ако искаме тази страна да я има в качеството й на България и нашите деца да живеят в нея, трябваше да започнем да действаме отдавна. Тази криза започна години преди прехода, ние влязохме в режим, който е характерен за индустриалните страни, а именно забавяне темповете на демографски растеж и имаме вече едно просто възпроизводство. Този проблем не може да бъде решен със сегашния модел на управление. Българите не виждат смисъл да се възпроизвеждат в тази страна в този й вид.”, категорично заяви професорът.
„България е с най-висок дял младежи, които са отпаднали от образователната система. Образованието не е цел, а средство. Когато имате примитивна икономика, в която процентът на примитивните услуги е доминиращ, тя няма нужда от образовани хора. България внася високопроизводителни машини, неща които едно време изнасяхме, а изнася суровини, услуги. Самата сфера на образованието бе оставена на самотек. В момента функционалната неграмотност е катастрофален проблем. Когато имате такава калпава система, колкото и пари да наливате, те ще изтичат. Финансирането на висшето училище зависи от броя студенти, които влизат на входа, а не от резултатите на изхода. Кой е този ректор, декан, преподавател, който ще реже клона, на който седи? От бройката на студентите зависи неговата заплата,” отбеляза проф. Христов.
